Родени:
Станислав Доспевски (1823 – 1878) – български художник
Стоян Загорчинов (1889 – 1969) – български писател
Иван Георгиев (1897 – 1959) – български агроном
Кирил Мирчев (1902 – 1975) – български езиковед
Владимир Аврамов (1909 – 2007) – български цигулар
Кирил Янев (1926) – български актьор
Иван Сакарев (1933) – български политик
Божидар Димитров (1945) – български историк
Милка Стоянова (1949) – българска поетеса
Мартин Стоев (1971) – български волейболист
снимка: gong
Малин Орачев (1972) – български футболист
Малин Орачев е български футболист, дефанзивен полузащитник. Роден е на 3 декември 1972 г. в село Кочан, Благоевградско,играе за Черноморец (Поморие).Висок е 175 см и тежи 72 кг. Играл е за Пирин, Нефтохимик и Локомотив (София). В „А“ група има 344 мача и 38 гола. Вицешампион през 1997 г. с Нефтохимик. Финалист за купата на страната през 1992 и 1994 с Пирин , 2000 г. с Нафтекс и през 2010 с Черноморец Поморие. Носител на Купата на ПФЛ през 1996 и 1997 г. с Нефтохимик. В евротурнирите има 16 мача и 2 гола (4 мача с 2 гола за Пирин в КНК, 6 мача за Нефтохимик и 6 мача за Локомотив (Сф) в турнира за купата на УЕФА). Има 3 мача за националния отбор.
снимка: allsports
Албена Денкова (1974) – българска състезателка по фигурно пързаляне
Албена Денкова е българска състезателка по фигурно пързаляне при танцовите двойки. Нейният партньор е приятелят и? Максим Ставийски. Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.
Албена започва кариерата си като гимнастичка, но по късно, на 8 годишна възраст, преминава към пързалянето на лед. Нейният първи партньор на леда е Христо Николов. През 1996 Максим Ставийски заема неговото място. До 2005 техен треньор е Алексей Горшков.
След световното първенство през 2005 Денкова и Ставийски заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генади Карпоносов.
Сестрата на Денкова е Ина Демирева, която също е състезателка по фигурно пързаляне. На Олимпийските игри в Торино през 2006 тя коментира състезанието на сестра си в българския Евроспорт.
На световното първенство в Калгари, 2006 Албена и Максим стават световни шампиони. Това е първият златен медал за България във фигурното пързаляне, а на световното първенство в Токио, 2007 Албена и Максим стават за втори път световни шампиони.
От октомври 2006 до декември 2009 е председател на българската федерация по фигурно пързаляне.
На 30 януари 2011 г. Албена и Максим стават родители на момче.
Починали:
Михаил Амиорков (1863 – 1893) – български военен деец
снимка: bg.wikipedia
Елин Пелин (1877 – 1949) – български писател
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елин Пелин, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Неговите произведения често са наситени с хумор.
На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антарктика.
Родното село на Елин Пелин, Байлово, запустява по време на войните на Османската империя с Австрия и Руска империя. В началото на 19-и век прадядото на Елин Пелин, Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в пустото землище на някогашното село, намирайки го за пригодно за скотовъдство. Скоро довежда и семейството си, а след това нов живот в селото вливат и още множество поибренци, вакарелци, беличани и др., търсещи спокойно място за живот в условията на турското робство. Синът на Станьо, Иван, станал и пръв учител в селското училище. Жителите на възроденото село и най-вече родът на писателя, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.
Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 година, като е най-малкият от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890–1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892–1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.
Учител е в Байлово (1895–1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
През периода 1903–1904 г. издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков. Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903–1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906–1907) заедно с Яворов, става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910–1916), уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ (1924–1944), където работи до пенсионирането си. През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“, том първи. През 1905 г. заедно с Александър Божинов посещава за 20 дни Италия — Венеция и Флоренция. През същата година излиза „Пепел от цигарите ми“, сборник от стихотворения в проза.
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.
До края на живота си е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН (1940), а също председател на Съюза на българските писатели (същата година). Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.
Сътрудник е на множество списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902–1903). Участва в редактирането на в. „Българан“ (1904–1909), в. „Развигор“ (1921–1927, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (1908–1910), „Чавче“ (1913–1914), „Светулка“ (1904–1944, 1945–1947), в. „Пътека“ (1933–1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).
Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 година обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството„, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.
С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и?. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
В повестта „Гераците“ (1911) — едно от най-значителните произведения в българската литература — Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Писателят съчувства на стария Герак, който, стъписан пред индивидуализма и егоизма, недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. Предишната патриархалната етичност и човещина са заместени от вълчи нрави, морално падение и безогледна алчност. Старите форми на живот в село умират, създават се нови социални групи, нови социални образи. С голямо проникновение авторът проследява отраженията на социалните явления в душите на хората. Във втората си повест „Земя“ (1922) Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.
По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника „Китка за юнака“ (1917). През 1928 година издава сборника „Черни рози“ — стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата „Аз, ти, той“ (1936) — злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици – изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността. В „Под манастирската лоза“ (1936) — цикъл философски разкази и притчи — формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той противопоставя жизнерадостната философия на битието, богатата и сложна хармония на човешката индивидуалност.
През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.
Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Национално-самобитното творчество на Елин Пелин оказва благотворно въздействие върху по-нататъшното развитие на художествената мисъл у нас. Произведенията му се превеждат и четат зад пределите на България.
Други псевдоними, които Елин Пелин е използвал, са: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова и др.
Събития:
1866 г. — Петко Славейков основава вестник Македония в Цариград.
1891 г. — Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.
снимка: bg.wikipedia
1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.
След неуспешната атака при Чаталджа България откликва на турското искане за примирие от края на октомври. София се възползва от предложението на Великите сили за посредничество, отправено непосредствено преди сражението, и установява контакт с османското правителство чрез руския посланик в Цариград. След едноседмични преговори край Чаталджа на 20 ноември е сключено споразумение за спиране на бойните действия между България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Съгласно условията на примирието армиите на воюващите страни запазват достигнатите позиции. По тази причина примирието не е подписано от Гърция, която държи османците да и? предадат Янина. Въпреки това гръцки представители вземат участие в мирната конференция, която е открита на 3 декември в Лондон, паралелно с конференция на посланиците на Великите сили. В хода на преговорите османското правителство предлага създаване на автономни държави Македония и Албания, но планът е отхвърлен от съюзниците, които искат всички територии на запад от линията Мидия – Енос. Под натиска на Великите сили правителството на Кямил паша се съгласява да отстъпи, но преди да го стори е свалено от власт. Новото правителство, дошло на власт след младотурския преврат в Цариград на 10 януари, подготвя контраофанзива в Източна Тракия и не дава отговор на съюзническите условия. Няколко дни по-късно, на 16 януари, преговорите в Лондон са прекъснати.
1960 г. — Министерският съвет създава външнотърговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.
По материали от bg.wikipedia.
